Нe улица "Българска", черна дупка видях

На улица "Българска" № 5/7 в четвъртък вечер 29 000 души гледаха футбол на живо. На стадиона. На 27 април беше същото. Преди това на 11-и, все така. Проблемът е, че улица "Българска" №5/7 не е в България, а в Познан, Полша. Там са офисите и стадиона на Лех. Същият, в който играе Сашко Тонев.

В четвъртък например 29 000 гледаха как трудно се бие с дузпа някой си Подбескидже от градчето Биелско-Бяла в полска Силезия с някакво стадионче с 3-4 хиляди места. Тези пък от градчето край река Бяла събират по 18 000 на друг стадион, когато играят с отборите от Лодз, с които си имат различен тип закачка.

На Левски-ЦСКА някои закръглиха бройката на 20 000. И и се радваха. За цялата есен най-посещаваният стадион - "Христо Ботев" във Враца, е приел общо 42 000.

Утрото ни събуди с прозрението на Емил Костадинов, че кандидат на Христо Стоичков на конгрес нямал шанс срещу Боби Михайлов. Сякаш само за да затвърди, че четвъртите, взети заедно, много трудно ще направят съзнателен и изучен до последния учебен ден 11 клас.

Повтарям като какаду вече месеци наред, че отсъства концептуалност. Такава, която да ни доближи поне мъничко до улица "Българска" в Познан. Вместо това - клипчета на български с предизборна пропаганда какъв подвиг ще сътворим с европейското до 17 г. Отлична работа по кандидатурата! Но за кого е заблудата?

Ако трябва да бъда груб, ще кажа, че тази отвратителна неадекватност е обречена. И идеята за промяна не само има шанс. Тя задължително следва да има шанс. Не за да си тръгнат мършите. А за да се роди, утвърди и развие концепцията. Без първосигнални изцепки, а с хладен ум, желязна ръка и воля (то пък стана почти като при Феликс Едмундович).

Директиви имало преди 45 години, когато един отбор станал шампион 10 пъти поред. Това ни в клин, ни в ръкав изтрещя за кой ли път собственикът на Левски. А той уж има 11 клас. И какво от това? Като няма 11 грама морал! Та нима той не е "мазал филийката", докато е било време на директиви? Нима тогава не е гонил американските шпиони по полята около Труд!? А във времето на новите директиви? Достатъчно ли е да се смени залата за събрания с църква? Или поклона пред първия секретар с този пред първия милион?

То е все едно аз да кажа, че никога не съм бил политически офицер и член на БКП. Все едно да се изцепя, че онези тогава до крак са били копелета гадни, а аз готиният нямаше как. Избрах "чалмата", вместо "дръвника". Не така! Оценки за нас и делата, които свършихме и вършим ще дават децата ни.

Проблемът е, че улица "Българска" изглежда все по-далеч. Че през 80-те години на миналия век изпращахме след учения полските си колеги с по една палка шпеков салам да облажат децата им, защото те нищо си нямаха.

А днес!? Купуваме полски картофи, полски ябълки... И улица "Българска" се радва на 29 000. В половин милионен град.

Пак днес изпратихме един добър човек в последния му път. Беше смел воин, участвал в мисии, където смъртта е начин на живот и до днес. Корав мъж. Гадна болест го съсипа и уби. А толкова много обичаше семейството си, гордееше се със синовете си, обичаше и футбола, беше от ЦСКА.

Какво видях ли? Черна дупка. Изкопана в софийския чернозем на "Бакърена фабрика". Два-три кубика пръст и толкова. Емо остана там. Завинаги. Без директиви.

Времето тече. Разбирам усещането за вечност у някои, но рано или късно всеки стига до онези два-три кубика. Хайде преди това да свършим нещо. Преди да сме затрили България, а улица "Българска" да бъде само спомен за нея.

За тези със сборния 11 клас - говоря за български футбол, когато упоменавам България.