Дори привидението обаче бе достатъчно за неописуема радост за народа. Но този от Казахстан. Радост, която само затвърди сюрреалистичната и жалка картинка на “Герена”. Реалната причина - 0:0 с “Иртиш”, дълги години подвизавал се под името Трактор (Павлодар).
От нея произхождат и други. Беше мач от най-ранния, първи предварителен кръг на Лига Европа, а евробоецът Левски не можа дори да вкара гол на още ходещия с проходилка из Европа Иртиш. Промяна в поведението от фаталния край на година 99 и началото на година №100 в историята не се видя. Все пак и изпълнителите са същите, с изключение на Кевин Бру и потичалия за 10-минутен дебют Рамон Лопес.
Може би най-доброто предстои. Но, за да има пак някога “продължаваме да мечтаем”, вместо “продължаваме да копаем” (и то не заради разкопките на стадиона), би трябвало с реализъм да се осъзнае какво се случи, какво направи Левски миналото лято, какво направи и преди пет лета...
През 2008 г. Левски се присмиваше на “трактористите” от БАТЕ. Беларусите дойдоха. Гонзо изпусна дузпа. Ржевски вкара през второто полувреме и момчетата от града с тракторния завод биха 1:0. След 1:1 в реванша на стадиона в Борисов, на който се боядисваше до първия съдийски сигнал, самоувереният БГ боец бе изритан от квалификациите за Шампионската лига.
През 2013 г. на “Герена” дойде бившият Трактор (Павлодар), настоящ Иртиш. Карвальо изпусна дузпа. На три пъти наглед безпомощните казахи получиха асистенции от любезните домакини, но не успяха да направят шока пълен. И момчетата от града, в който допреди 15-ина години се произвеждаха трактори, взеха само равносилното на победа за тях 0:0. Този път 1:1 в реванша върши работа...
3:0 за Левски би изглеждало доста по-логично, макар и в Павлодар. Все пак е кръгът, в който из Европа още шетат готвачи и строителни работници като тези, работещи по строежа на “Герена”. Но да не забравяме и за реалността. И за миналото лято, когато Левски тръгна с 1:0 над Сараево, а после колената на българите омекнаха при 1:3 във войната със сърцатите аутсайдери в Сараево.
Още няколко факта от мача поука и 0:0 с Иртиш на “Герена”. Да, някои от левскарите тичаха и се бориха, но това не е нито лека атлетика, нито борба, трябва и малко футбол. А и въздухът за тичането свърши. Или умората се появи след кратката почивка, подготовката и няколкото мача... Но левскарите пак сами са си виновни - ако не се бяха сомоубили с 1:1 срещу Славия, почивката им щеше да е по-голяма. Но и съперникът нямаше да е Иртиш... Не им остава нищо друго освен да забранят отбори с бели екипи да играят срещу тях на “Герена”. Или да вземат по-сериозни мерки.
А сега защо Иртиш трябва да остане само призрак от 4 юли и колко жалко е това 0:0. Мачът е свършил. Журналист от Казахстан събира шестима свои сънародници, които явно са в България и са дошли на разходка до стадиона. Нарежда ги пред миксзоната. Човек от Иртиш им подарява един шал. Президентът на Иртиш тича и ги закичва с втори шал. Момчетата и момичетата се оживяват.
В залата за пресконференции говорят треньорите. Пред вратата симпатичните казахи скачат и викат “Казахстан, Казахстан...”. Играчите на Левски излизат от съблекалнята и какво да видят и чуят: “Казахстан, Казахстан...”.
Наско Сираков дава интервю, изведнъж на два метра от него шестимата пак почувстват прилив на националистична енергия и добавят фон на думите му: “Казахстан, Казахстан...” Радостта им не е заради рождения ден на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Извира от грандиозното 0:0 в София. От него тръгва 100-годишнината на Левски.
Как ще завърши, със сигурност зависи от поуките.
Защото на Левски му остана да загуби само едно, което има на ниво за юбилея - феновете. След харакирито със Славия на стадиона пак имаше около 10 000 левскари. На фона на страданието след 0:0 те наградиха с бурни ръкопляскания надеждата за бъдещето Антонио Вутов, влязъл с 10-ката на бате си Христо Йовов.
Заради тези хора си струва на 11 юли да не се присмиваме на първия български отбор, отпаднал от азиатски в евротурнирите, да не говорим за удавяне в река Иртиш, а за мисъл как да се преплува и Широки брег.
