Бързата тактическа маневра през втората част Мариянов и Ромарио срещу Жрински даде шанс да видим "канарчетата" отново в полет, както срещу Астана. Босненци имаха късмет.
Но не за това отварям дума. Вчера отбелязах, че младата вълна в ЦСКА не е готва да носи кръста. От хубавата генерация на родените през 1993 година е Тодоро Неделев.За пръв път гледах това момче още съвсем хлапе в Бургас, кагота защитаваше цветовете на частна пловдивска школа. Лепна ми на окото и на сърцето.
Не съм му никакъв, но го проследявам с интерес. Преди две около две години Пловдив бе домакин на елитни евроквалификации до 19 години. Отборът бе отличен, но не се възползва. След един от мачовете местен фен-тузар заключи на глас: "То освен Тошко Ниделев, майна, друг няма!" По пловдивски шовинистично, но и също толкова вярно. Или поне с уточнението, че нямаше на неговото ниво в мачовете.
В последните два двубоя на жълто-черните Тошко просто бе другата класа в недостигащата на отбора такава. Срещу Астана не бе само късмет. Срещу Жрински бе направо експлозия. Който поне мъничко е упражнявал този занаят няма как да не е забелязал лекотата ала Балъков в дрибъла на 20 годишния халф и маниера за прецизността на Гетов в паса. Или поне на Коце Видолов, тръгнал също от стадион "Христо Ботев" в голямата игра, ако сравнението с Белия Платини ви се вижда прекалено.
Тодор е едва на 20, но използваше нашега 80-годишната "чешка уличка". Дали в уличка, дали с прехвърлящ пас, целият му арсенал говореше само едно: "Честито, България! Той е тук!"
Нека бъде здрав!
