Осиротяхме! Играта! И ние!

Публикувано на: 05.01.2014 12:33

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
В моя вече набиращ възраст живот съм имал точно три мощни човешки емоции във футбола. Срещал съм кого ли не. Всякакви "златни" топки и обувки. От старите велики, до днешните идоли. Но никога не съм изпитвал тази топлина и непреходно вълнение при срещите си с трима гении. Двама са българи - Димитър Якимов и Никола Цанев. Третият е чужденец - той е Еузебио.
 
С Еузебио не съм имал кой знае какви контакти, но пък имам силна лична емоция отпреди малко повече от 20 години. Истината е, че поколението на нашите бащи го обожаваше. Това нямаше как да не ни се отрази и на нас.
 
През есента на 1993 година ЦСКА игра с Бенфика в евротурнирите, след като се разходи за двуцифрен резултат срещу лихтенщайнския Балцерс. Треньор бе Гьоко Хаджиевски, президент Боби Станков, директор Пламен Марков. Работех по това време в "Труд".
 
Когато ни се падна Бенфика, за мен нямаше по-голяма мисия от това да направя интервю с Еузебио. Обикновено шефовете ни натискаха за тези неща, в случая не съм чакал никого. Проблемът беше, че този човек не даваше интервюта. Подобно на Митата Якимов. Много скромен, много земен и чист човек. По това време той бе нещо, като посланик на Бенфика. Лицето, историята, славата и каквото се сетите на лисабонските "орли".
 
Когато стъпихме на "Луш" (б.а. - заради европейските финали той бе реконструиран 10 години по-късно), сякаш всичко беше пропито с темата "Еузебио". Освен живият човек, там шестваше и един специален и необяснимо влиятелен дух.
 
Срещнахме се с човека, но в по-тесен кръг и нямаше начин да се направи интервю, а и той говореше език, който аз - не. Португалски. Съвсем естествено за него, разбира се.
 
За София обаче, разработих цяла стратегия. Най-напред привлякох, като съмишленик човек от Международния отдел на "Труд". Стоимен Павлов бе работил, освен всичко и 8 години в нашето посолство в Лисабон. Португалският език бе неговата стихия.Проблемът - нито се интересуваше, нито разбираше каквото и да било от футбол. Естествено си подсигурих пъргав фотограф. За щастие Витята Гилтяй си знаеше работата, който и до днес снима спорт.
 
Подготвих въпроси за Стойо, които да запамети и в подходяща обстановка да зададе на Еузебио, като си държи ръцете в джоба на якето. Времето беше хладно. Така няма да го смущава и да изглежда като репортер. Аз отнякъде ще застана, ще включа техниката на запис, а Витята ще снима.
 
На място оставаше да изпълним най-трудното. Да успеем да се сближим с Еузебио. Тренировката преди мача беше на Националния стадион "Васил Левски". Десетки колеги с камери и фотоапарати. Играчите на Бенфика биеха удари на вратата към Сектор Б. Забелязах, че Еузебио бе отишъл да връща топките, защото нямаше кой. Използвах това обстоятелство. Дадох си чантата на Витята, за да не ми личи кой съм, сложих диктофона в джоба на шлифера си и се отправих зад вратата и аз, но без да доближавам легендата. Да се добера дотам ми помогна и обстоятелството, че шеф на групата полицаи бе мой приятел от старата агитка на ЦСКА от края на 70-те.
 
Имах късмет много топки при шутирането да дойдат при мен и още по-големия късмет пасовете ми към Еузебио да бъдат по конец. След първите няколко подавания той се засмя и започнахме да си правим комплименти се езика на нямото кино.
 
След тренировката тръгнахме към съблекалните. Доближих го, стиснахме си ръцете и разменяхме почти членоразделно комплименти на някакъв микс от езици за доброто ми овладяване и пасовете към него. Не съм голям майстор, но тогава всичко ми върза. На стълбите към съблекалните Стойо вече чакаше. Почесваше брада с едната ръка и когато Еузебио доближи той заговори. Трябваше да го попита за начало дали си спомня гола на същия стадион "Васил Левски", когато взе топката  под фланелката си, за да поздрави бременната си съпруга. Помнех този момент и разчитах, че такъв въпрос ще умили легендата. Така и стана. Той светна. Спомни си видимо и си зачуруликаха със Стомен на португалски. Аз включих диктофона и просто записвах. Сашо Гигов, който тогава работеше в "Демокрация" ме пита какво казва, защото и той записваше, но аз му казах, че не разбирам нищо. Естествено, не казах и на никой, че този, който води разговора е част от спец екип на "Труд". Стойо беше непознат по принцип на широката журналистическа гилдия, да не говорим, че съвършено анонимен за спортните журналисти. Павлов бе далеч повече в свои води в Министерството на външните работи.
 
Получи се прекрасно интервю. Много човешко, с много добри думи за България, за нашите футболисти от 60-те, за мачовете на легендата срещу ЦСКА.
 
Не знам. Животът ми предложи невероятни срещи и контакти. Но тази топлина и човещина, която излъчваше Еузебио, не усетих от никой друг чужденец. А той не бе просто футболист. Той не бе просто легенда. Него не можеш да го опишеш.
 
Само 20 дни, преди да навърши 72, днес той ни напусна. Завинаги.
 
Когато знаем, че си вкарал 733 гола в 745 мача - във футбола падаме на колене!
 
Когато се казваш Еузебио - ние винаги сме на колене. А днес ридаем. И ние, привържениците на играта и великата игра осиротяха. 
КОМЕНТАРИ