ЦСКА е играчка и фигура в мръснишко скаки

Публикувано на: 01.12.2015 10:17

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Тези дни имах време за размисъл, поради малко по-дълги пътувания. Опитах се да си отговоря кое отличава свободния мъж от роба, какво е отказ от свобода, същност. И не само, защото философския анализ на процесите ме интересуват и ги наблюдавам, а защото моята, а и на много тук тема - "ЦСКА", остава вечна и прескача границите на кауза, или нещо такова.

Средата за тенденциите избуя в последния четвърт век. Най-напред спечелилите вторите избори с малко, но завинаги, се прицелиха в армейския клуб. Разбиха го, разграбиха го, съсипаха комплекса от 48 спорта. Футболът се опълчи, волейболът не се даде, някои други се бият и днес до смърт. Повечето ги няма. Българският спорт също. Във футбола тежестта тогава понесе Валентин Михов. Същите хубавци, но с още по-голямо настървение вкараха дори командоси, за да спрат уж икономически престъпления. Тежестта понесе Илия Павлов, но вече с учтивото съдействие на глутница слагачи от всякакъв калибър. От последния прошляк, до легендарни играчи и висши държавни служители.

Във времето Васил Божков усети онези, които елиминираха Илия Павлов, а групова шайка отнесе Томов, като хвостохранилище пиян професор, в края на първото десетилетие на новия век, дадоха бизнес с индулгенция ЦСКА на Титан, но го завихриха групи и групички, та армейският клуб бе пратен в хостел, заедно с попа, гробарите държаха лопатите отвън, катафалката с включен мотор.

Професорът не се беше удавил. Властта пък не се беше и не се е наяла. Освинените владелци са в завихряне на свободия.

Никога и при никакви обстоятелства, с никакви уговорки, в личен план няма да приема и подкрепя чужд клуб, който ще закичи името на моя. Той със сигурност би бил сурогат.

Но в общите обстоятелства няма никаква промяна. Политическата власт и нейните владелци вече пуснаха сярната киселина по единия, който върти някакви комбинации, без публичност. Казва се Гриша Ганчев. В годините, много хора от българския бизнес, така са свикнали. Макар по смисъл едно акционерно дружество да има друг характер, вярно и без да е качило болното си тяло на фондовата борса. Беше и такова време, но Възкресение не се получи. Той си знае, но не се знае какво точно прави. ЦСКА не е общност от потребители на автомобили от китайската стена, а на футбол. Той със сигурност почива на друга логика и тя с още по-голяма сигурност изисква публичност. Не за 50 лични познати в малкия град, а пред милиони в България.

Пак същите кукловоди налитат в ЦСКА чрез бившия и патил вече собственик на ЦСКА. Васил Божков. Той е далеч обществено по-конвертируем. Знам със сигурност, че не е играч, който допуска загуба в стратегия. Но ми е нужно далеч повече. Не формирования с нови анцузи и нискочели водачи. А математическа точност и математически план.

Та да се върна в началото. На философията. Стигнах до много изненадващ за мен извод, определение. Робът е единствено биологически мъж. Него го продават, гледат му зъбите, мускулите, той живее наведен, когато работи го бият, но и притежава всички биологични права. Метафорично казано да пасе трева и да отделя. Но робите не ходят на война. Те никога не воюват.

Излиза, че огромната разлика, между биологичния мъж-роб и свободният е смъртта при ясни обстоятелства. Свободният да победи или умре в битка. Очи в очи. Независимо от изхода - той е свободен. Той е рицар. Благородник. Обръщаме историята дори. Тракиецът Спартак няма как да е бил гладиатор-роб. Неговата хилядна армия мъже - също. Такива империи не палят. Правят го само свободни хора.

Мобилизираните за война мъже са коренът, истината. Защото, както се пееше в една неповторима песничка от съветско време, родината започва с картинките в буквара, с верните приятели от съседния двор, с песничката на мама, с брезичката в полето, с прозорчето в далечината, с междуселския път, с пролетната песен на скореца, с клетвите пред Нея...Или с други думи - бащиното огнище. В битка за него побеждават, или умират само свободни. Другите дезертират. Знаем.

Времената се смениха. Има меки китки. Има паради на мъжка по пол извратеност. Педерастията - удобен поглед към канавката на общественото устройство.Удобна посока...

Агитката на ЦСКА пее, че за отбора ще умре. Вярно, предпочитам да победи. Но смисълът е същият. Да бъде свобода. Но нима можем!?

Кукловодите ни водят вече не на конци, държат ни с въжета.

Колцина са мъжете да победят или умрат в битка!? Свободни.

Дори в спорните видове има йерархия. Тачим охлюва с черупка. Не само, защото става за ядене, най-вече поради очевидното - носи тежест на гърба си. Отговорност съответно. Голият пълзи. Прикрит. Оставя онази досадна слуз, яде и отделя. Всички го презират и отвръщат глави. Но той яде и отделя. Движи са само напред. Яде и отделя. Без битка, без тежест.

И се оказва, че отказът от битка, всъщност е отказ от свобода. Отказът от свобода - роболепие.

И едно мръснишки изиграно безкрайно лошо обстоятелство. За кое ЦСКА да влезеш в битка? За кого е абсурден въпрос. Още повече при мъгливи послания на същите кого, кой и клоуните на поредния хаос.

ЦСКА е удобна политическа играчка. И лост за манипулативно скаки. Мислиш си, че подскачаш, а си готова за жертва фигура от скритата за теб партия на политико-икономическия шах (в италианския език - скаки).

Допълнение: Не мисля, че имам отговор, още по-малко рационално предложение за посока.