Ради: Израснахме на "Българска армия"

Публикувано на: 20.03.2017 21:13

Автор: Проспорт.бг

©cska1948.bg
Радослав Димитров
CSKA1948.BG гостува на полузащитника Радослав Димитров. Ради, заедно с домашния си любимец - гигантския котарак Марко и съотборника си Герман Петров, ни прие с радост в дома си, а времето там мина неусетно. Може би три часа бяха нужни до момента, в който включим диктофона. Три часа приятелски разговори за ЦСКА, за любовта към футбола, за тежките моменти от миналото лято. По време на интервюто майката на Радослав се прибра от работа и влизайки, посрещна Герман с „Маме, как си“. Това е достатъчно доказателство, на думите, че ЦСКА 1948 е едно голямо семейство.

- Ради, как се чувстваш след инцидента по време на мача със Своге?

Чувствам се много добре и тренирам наравно с момчетата, което е най-важно за мен.

- Това означава ли, че можем да те видим на терена скоро?
Чуствам се готов да изляза на терена, но това нещо го решава треньорът. Възстановяването ми след операцията също е напълно завършено.

- Разкажи ни за футболната ти кариера. От къде започва? Кой е първият ти треньор?
Роден съм в град Сопот. На 6 години започнах да тренирам в родния ми клуб Металик (Сопот). Първият ми треньор беше Васил Максимов, на който дължа страшно много. На 13 години бях забелязан от тогавашния треньор на набор '98 в ЦСКА Галин Иванов, който присъстваше на един детски турнир в Сопот и ме взе в армейската школа. Галин Иванов е човек, на който също дължа много за изграждането ми като футболист и като човек.

- Толкова години част от ЦСКА и в един момент ви посрещат с псувни и хвърлени бутилки на "Българска армия"?
Не само аз, а всички момчета бяхме много разочаровани. Аз не разбирам фенството по този начин – да псуваш и замеряш юноши на твоя любим отбор, които и в най-трудните моменти са оставали верни на идеята ЦСКА.

- След събитията от миналото лято и фалирането на ПФК ЦСКА АД как се озова в ЦСКА 1948?
Историята беше толкова объркана и не знам дали ще успея да я обясня правилно. Накратко, след убийството на нашия клуб разбрахме, че ще се създаде ново дружество, което ще започне от нулата. Получих оферти от други клубове, но нямаше как да приема, тъй като пред мен беше възможността да играя отново за ЦСКА – този ЦСКА, за който съм играл в последните 6 години.

- Какво за теб е ЦСКА 1948?
ЦСКА 1948 е семейство. Не го казвам просто ей така, а наистина го чувствам по този начин. С голяма част от момчетата сме израснали заедно на стадион "Българска армия“, с всички поддържаме прекрасни отношения и се чувствам чудесно в този отбор.

- Наблюдаваме една тенденция в увеличаването на феновете от началото на пролетния дял. На какво се дължи това според теб и как да задържим същото ниво?
Хората трябва да разберат, че в този отбор играят юноши на ЦСКА. Ние сме последното останало зрънце от онзи велик клуб. Раздаваме се докрай на тренировките и в мачовете и се надявам, че с постигането на добри резултати и посещаемостта ще се увеличи.

- Какво е чувството да те тренират Валентин Илиев и Йордан Юруков – хора постигнали много с ЦСКА?
Валентин Илиев и Йордан Юруков са един достоен пример за нас. Страхотно е да работим с тях и да се учим от професионализма им.

- Какви са очакванията ти за пролетния дял от шампионата?
Очаквам да продължаваме по същия начин. Може само да съжаляваме, че не успяхме да си вземем реванша срещу Конелиано, защото това равенство през първия полусезон е равносилно на загуба. В по-дългосрочен план очаквам да влезем в Трета лига, а след това и да изкачим най-високото стъпало в българския футбол.

- Предстои мач срещу Беласица (Петрич) за Купата на АФЛ. Смяташ ли, че може да отстраните този отбор, който е един от най-добрите във Трета лига?
Когато излизаме на терена, за нас няма значение дали играем срещу отбор от А, Б или В група. Мисля, че ако изпълним всичко, което ни е дадено като указания, няма да имаме проблем да преодолеем съперника.

- Къде се виждаш след 5 години?
След 5 години се виждам в Първа професионална футболна лига с ЦСКА 1948, постигайки същите резултати като в групата, в която сме в момента.

- За какво мечтаеш?
Мечтая да спечеля Шампионска лига и да бъда български национал.

- Ти вече си юношески национал. Взе участие във финалите на Европейското първенство до 17 години...
Това бе едно преживяване, което няма да забравя никога. Зарадвах себе си, зарадвах и семейството си.

- Коя е най-голямата жертва, която си правил заради футбола?

Може би, най-голямата жертва е напускането на родния ми град Сопот. Не е лесно на 13 години да се отделиш от семейство и приятели, но благодарение на тяхната подкрепа успях да преодолея трудностите.

- Любимият ти отбор извън България е Манчестър Юнайтед, а кой е любимият ти футболист?
Любимият ми футболист е Пол Скоулс. Въпреки, че вече е приключил състезателната си кариера, аз обичам да гледам записи от мачовете му и да се уча от поведението му на терена.

- Имаш ли си приятелка?
Да, имам си.

- Коя е последната книга, която прочете?

В момента чета "Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу, която ми е подарък от вратаря Иван Герсамиов. Когато ми оперираха коляното, той ме посети в болницата и ми остави тази книга, за която съм много благодарен. Иначе за последно прочетох автобиографията на Алекс Фъргюсън – човек, на когото се възхищавам страшно много и мога да науча много от него.

- Какво ще пожелаеш на феновете на ЦСКА 1948?
Пожелавам им да са живи и здрави и да обръщат повече внимание на нашия клуб, а не на този, който е на Армията, защото ние сме ЦСКА, а онова там е отбор, който не заслужава вниманието ни.