Зоров, голям зор те чака в ЦСКА!

Публикувано на: 05.10.2017 17:38

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Чу се, че трима младоци почнали с първия отбор на ЦСКА. Момчета от старша възраст. Сред тях и едно, родено 2001 година.
 
Преди време Жоро Кьосев ми беше говорил за него, не остана време да погледна. Но като влезе в групата за мача срещу Надежда Доброславци в "Надежда", хората станаха много активни в коментара за очакванията. Други пък го свързаха генетически с възпитаник на врачанската математическа гимназия, чието сирене семейството ми консумира от години. И само неговото. Мътилка някаква настана. 
 
Мачът си вървеше. Принудително бяха сменени Давид и Радко. Но третата смяна разбуди отново коментарите. На обратната на феновете страна на терена, Валентин Илиев говореше на един дребосък. Въпросното момче. Виктор Зоров.
 
"Имал стила на Мето Деянов", чувам зад гърба си Иво, а Пацо, който знае повече от мен уточнява, че със сигурност не е син на онзи същия възпитаник на врачанската математическа гимназия, със сиренето и останалите хитови млечни продукти.
 
Та влиза едно мъничко такова, с №26 на гърба. А там на кирилица ясно се вижда фамилното име - Зоров.
 
Дотук - готов за снимка.
 
Почти веднага първи пас по въздух. Хлапето я прибира с небрежен финес. О, да! Това е стилистиката на Мето Деянов. Същото е. Познато е. Виждали сме го. Но малкият не само я прибира, а поврътливо подава и тръгва. Не, не. На мен ми напомня повече на един, който за три мача вкара 4 гола. И макар име, та име, още е новобранец в ЦСКА. В нашето ЦСКА. Живото. Не онова, което убиха ритуално и финално на 9 септември, миналата година.
 
Прави незначителна грешка при подаване. Публиката го окуражава и крещи името му. А Камен отбелязва пропуснат от иначе виждащото ми око детайл. Съперников състезател спрял и го потупал успокояващо по рамото, заради грешното отиграване. При мъничко повече намаханост дори гол ще вкара. Отлична работа.

 
Спас бележи за пореден път във вратата на Надежда. Поздравяват го, а той хуква към феновете при мрежата, някои за него специални. Да ги поздрави. Малкият Зоров се затичва след него, но спира. Не му стига самочувствие. Та Спас му е почти, като чичо. Крие му изкуствената светлина дори. Хората подканят Спасов да иде при Виктор и да му подаде ръка.
 
Прожекторите на изкуственото игрище на "Локомотив" бият ниско. Почти в очите. Но нищо не е пропуснато в тъмното. 
 
Няма съмнение. Виктор Зоров влезе под светлините на прожекторите. Шоуто мина. Споменът - отличен. Сега е време за работа. Без бързане. Ден подир ден.
 
Разказах всичко това, не защото съм забравил един от главните герои на миналия сезон Георги Божилов. Юношески национал, 17-годишен. Едва през юли навърши 18. Голмайстор.
 
Не. А за да кажа на едно талантливо момче. Много зор те чака в ЦСКА, Зоров! Имаш печелещият талант на Мето и Бадема.
 
Запомни обаче, хлапе: "Господ дава, но в кошара не вкарва!"
 
Ти си! Здрав бъди!