Щука ловим на рибка или блесна

Публикувано на: 09.11.2017 23:01

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Преди около седмица чух, че истините, които изричаме по адрес на настанения на "Армията" Литекс е атака към министъра на спорта. Тази вечер ми мина в потока интервю с погребална особа, носеща прякор на църковен аксесоар в уеб сайт, който чрез подставени лица е собственост на един овластен господин. Познайте на кого? Сайт, в който друго, свен държанки, не е останало.

Та да питам. Атака към кого да бъде? Да не би аз да подписах сервилна заповед за умъртвяването на ЦСКА? Или може би към Премиера. Ами то за Премиера отдавна сме си казали приказката с тиражирането на сътезателни екипи, с езоповско иносказание, заради изплеснатата прокуратура и надпис 2.2.16.16.

Не това ми е приказката. Хваща ме мощно яд на мълчанието. На агнетата. Иначе смели. Сърца.

Същите, преди време, бяха окаушени. Справедливо или не, не ме интересуваше. Бяха нашите. Тогава имаше разни акции за освобождение. Не знаех за случката. Като научих влязох в боя. Не бях готов. Хора с познания се въздържаха. Помолих един корав адвокат, направил май мъжко име, да ми помогне. Но той убедено ми отговори, че нищо не разбира от наказателно право. И аз. Не разбирах. Но сигурно, защото бух учил и полагал изпит по военно законодателство минах в атака. Тъп шапкар. С мен само Мечката. Достоен юрист от Югозапад. Корав излезе. Тежък бой си беше.  Успяхме. Едната Мечка и аз. Никой не се хвърляшена амбразурата  от така смелите сърца. Освободиха ги. Да са живи и здрави.

Бизнесът си е бизнес. Масово, от безплатните автобуси, не знаят, че са част от бизнес. От план. От манипулация. На тях им е интересно, като на онзи човечец от снимките, с кренвиршите и лютеницата, подкаран в стадото за мач на Лудогорец. София си е София.

Но Делиорманци могат да си правят каквото искат. Да се тъпчат с кренвирши или хапчета. Тяхна работа. Те не са ЦСКА и няма да бъдат. Те са малки. Дори, когато печелят 40 милиона в Европа.

Но Сектор "Г" е руината на Света София. И като Света София ще възкръсва, без значение дали известно време е била джамия и е проповядвала вярата на силните. На касапите на деня.

Безучастно не мога да премълча. Вече не. Ден, преди среща, на която освободените от кауша се предадоха на манипулаторите, преди малко повече от година, бяхме заедно. И ми декларираха, че няма шанс. Да мине номера с Литекс. Само те си знаят какво точно се е случило и какви точно ангажименти са поемани. Кой кого не можел да предава и кой на кого какво е предавал.

Но искам да им кажа публично. Да се молят да не вярно това, което достига до мен. Защото, като излязат от тясното, под небето ще срещат пораснали внуци. Те са цел. Постоянна цел. Същите с висящите и уговорените дела. Другите, специалните,  ще си платят, ще се изпарят, или загинат официално в автомобилна катастрофа. Имат какво да разменят. Цаците остават.

Ако трябва да бъда честен, не обичам морския риболов. Но съм старо куче на речният. Та, в него, щука ловим най-често на жива рибка или блесна.

Този път няма шанс да се включа в защитата. Мога да бъда само обвинител. Мечката е адвокат. Вероятно ще упражни професията си отново. Макар и след сериозни здравословни несгоди.

Но от мен да знаете. Скоро, цяла група гризли няма да бъде достатъчна.

Хората не са обирали банки, за да гледат небето на квадратчета...

Ледът се пропуква! Нямам какво повече да кажа.