Отмъщението "Андреа Христов" (още една моя истинска история ... за историята)

Публикувано на: 16.03.2019 23:07

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©pescaracalcio.com
Андреа Христов
Беше 26 юли 2018 година. Сплит. Хърватска. Стадионът с почти легендарен статут - "Полюд".
 
Разузнаването докладва, че само предния ден са продадени 13 000 билета и се очаква да бъде Ад. Феновете на Хайдук са известно люти. Времето е тежко. Горещо и влажно край морето. Пием бира и се опитваме да се разсеем. Идва нова лоша новина. Милен Гамаков е получил контузия и трябва да се прекроява централната двойка. Нещо толкова неприятно. Отговорността пада върху 19-годишния Андреа Христов. Защото Александър Станиславлевич е просто дебютант, почти без ден подготовка с отбора. 
 
21 часът. Стадионът се пука по шевовете. Позастаряващо съоръжение, но все още модерно и най-важното - силно футболно място.  Гошо Петков прави това, което знаем, хърватите гледаха урока. Един след друг се изреждат нападателите на Славия, които на 4 пъти пропускат да разстрелят Хайдук от положения преминаващи границата на приеманите за 100-процентови. А клубът от Сплит е с 20 милиона евро бюджет. С привлечени няколко свои и чужди играчи от Серия А и половин милионни годишни заплати. Почти нуклеарни стойности на нападението.
 
Само, за да дефинират властелина. Играчът на мача. Безупречният. Той беше Андреа Христов.
 
Какво не знаеха хората и може би бях един от първите, ако не и първият, който научи, че Андреа скри непосредствено преди мача информация, която можеше да докара инфаркти. На загряването получил дълбоко разтежение. Но си помислил, че след лошия ден на Гамаков, няма право да избяга. Милен не го е направил. Не. Никой, съвършено никой не разбра, че той игра буквално на един крак. Игра не срещу Хайдук Кула. А срещу този от Сплит. С 20-милионния бюджет.
 
На практика никога не разговарям с играчите или техните родители. Но на летището се доближих и поздравих Андреа. Чувствах възторг. И само аз си знаех защо. До този момент, в който пиша, той все още не знае достатъчно. Но за себе си нямах съмнение, че точно на 26 юли, в Сплит, Андреа подпечата виза за голям футбол.
 
Много пъти съм предаван. Винаги от корист. Но пък кой съм аз!? Най-големите в човешката история са "пържени" от алчност. Велики императори и пълководци са си отивали. Иванко и Брут. Една и съща порода.
 
Не мразя, не завиждам, не съм отмъстителен. Но сякаш, като самоуспокоителната вяра, че Господ ще ги накаже, винаги доживявам въздадена справедливост. Не зная дали е Господ. Но доживявам. 
 
Ще разкажа историята, защото футболът, както повечето големи бизнеси е мръсна игра. За да не губят мотивация младите. И да внимават кой ги облъчва. Мръсната игра на мен не ми пречи. Не съм дете на стерилната аристокрация. Улицата е моята академия. Просто мръсна игра. Не заради бинтованите глави. А заради наглеците в индустрията.
 
На 12 юли 2017 година Петко Христов, братът-близнак на Андреа, подписа с Фиорентина. Наложи се да летя от Лондон за Италия и да се върна отново там да си довърша работата. Да трансферираш играч в топ шампионат е занятие много приятно. Но когато той е близнак, а  спортно-техническите аргументи почти еднакви и другият остава без същия шанс, ако си човек, баща, а не просто технократ или хуманоид-сметачна машина, то остава горчилка. В края на юли 2017-а, т.е. точно година преди мача в Сплит, с който започнах, влязох във връзка с един от най-великите клубове в света, за да информирам за трансфера на Петко и да настоявам за динамичен мониторинг над Андреа. Стандартна практика между партньори. Каквито сме и до днес.
 
Получих обаче отговор, от който ми притъмня от гняв. Гневът ми не само за мен е нездравословно състояние. Научих от колегите, че моята информация ги е смутила, защото са получили подробен доклад от "Х", че той е реализирал трансфера във Фиорентина, а братът му е различен и не става за футбол, дори от средно ниво. "Х" е чуждестранен субект, квартируващ в България, обслужван от социални и професионални чекиджии, които не се вписват дори в характерното за мен определение, съдържащо достойнства - суеци. Много по-лошо стана, когато това научи мой партньор, в когото се върна бяс в захапката и вече стана тревожно да не бъде премината границата.
 
Приятели от най-високо световно ниво във футбола помогнаха този вонящ доклад за Андреа да бъде изваден и унищожен. Защото той бе публикуван на място, където всички професионалисти си плащаме, за да знаем. Успях. Но болката за момчето от Славия остана, без да съм губил и миг надежда, че с колегите ще успеем. Хвърлихме убийствена работа. В Европа и тук. У нас. Гостувахме там. Гостуваха ни тук. Знаеха, но бяха чели. Онази информация.
 
През януари 2018 година, на Калчо меркато, в Милано, бяхме близо. Дори повече от това. Миналото лято бяхме шокирани. Но без отчаяние, а с много усилие, хиляди километри, вероятно денонощия срещи и разговори, анализи и настояване за верността на оценката - успяхме. В амбицията да се даде шанс.
 
На 15 март 2019 година Андреа Христов се легитимира преди колебаещите се професионалисти в Италия. Безкомпромисно. Срещу Пескара на "Адриатико". В стил 26 юли 2018 година. В Сплит. Този път срещу един от основните претенденти за Серия А. Блестящ новобранец. За новобранец, той бе статистически 9,5 от 10. 
 
Ето, че отново Господ или не знам...Свърши мръсната работа вместо мен. За да се усмихва и да бъде щастлив нашият екип, за да се усмихва и да вярва Андреа Христов, за да има нова опорна точка и националният отбор на България.
 
Едва ли само аз изповядвам, че талантът е извънредна способност за действие, различна от способностите на околните. Големият талант обаче се различава по характера. С който контролира амбицията да наложи и даде, като мотив на другите извънредната способност за действие. Той е идол. А тази роля не влиза в конфликт с правилата, само когато е целуната от Бог.
 
Дали се харесва или не, преди малко повече от 20 години, един извънреден човек в българския футбол каза на всеослушание пред мъже стигнали много далеко в тази игра у нас и зад граница: "Да знаете, след мен с окото е ей този!" И ме посочи.
 
Нямам причина да му противореча и да не си вярвам. Колкото и у нас, или в чужбина, някои трудно да възприемат. Но тези, които имат ум отиват далеко. 
 
Анди отвори орловите крила. Чака го дълъг полет. И преди всичко от него зависи на коя височина ще гнезди и какво точно ще ловува.