Разказвам го за първи път публично

Публикувано на: 04.07.2019 14:06

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Ще разкажа за първи път публично. Обещах, че мемоари няма да пиша, за да запазя и малкото слава, с проблясъци от протритите манти, на така патинираните герои на ЦСКА.

В соц.време често се срещахме с активни борци против капитализма и фашизма. Бях курсант, когато за пореден път имахме подобно събитие. Човекът бе от Окръжния комитет на партията във Велико Търново. Тогава той каза нещо, на което не съм сигурен колко колеги обърнаха внимание. А именно, че за да се разказва обективно, при цялата субективност на оценките, е нужно да се напишат мемоари от всеки участник, които да се заключат и отворят 50 години, след като и последният не е между живите.

Така е. Защото човек си налага автоцензура. И изкривява събитията поради същата причина. Аз ще го избегна, като не говоря с имена. А е случка, която предхожда с 2 месеца позорния 4 юли 2016 година и всичките последвали дивотии. Не съм в позиция да говоря директно, защото хората са чувствителни. Помните, че едни палячовци се разпознаха между амеби и чехълчета. Съдиха ме безуспешно години наред за 80 000 лева, заради наранена нежна, метросексуална душевност. Този процес пък изобщо не ги направи по-малки педерасти в комплексарската верига на собствената им изява. В моя случай, само един от свидетелите би разказал в съда, но пък това е съпругата ми и не съм в добра позиция.

СЛУЧКАТА


Та. Беше 7 май, събота. 2016 година. ЦСКА вече се бе класирал за финалния мач за Купата на България срещу Монтана, на 24 май. Направи го директно от "В" група, където изтърпяваше наказание, поради финансова несъстоятелност.

Отидох в един град да гледам едно момче, родено през 2003 година и отседнах в местен хотел. Жена ми беше с мен. Сутринта в неделя видях, каквото ме интересуваше в шампионатния мач и по обяд реших да тръгнем обратно към София. Там, на терасата на хотела, беше един приятел с компания, която познавах. Подвикнах му, че тръгваме, а той се плесна по челото и каза да изчакам петнадесетина минути, че забравил да ме информира.

Отидохме при тях и той ми каза какво са замислили за бъдещето на ЦСКА. Реагирах емоционално. И обясних кратко колко престъпно лошо е да бъдат лъгани хората, колко плиткоумно е да бъдат разочаровани хилядите, които на инат се върнаха със семействата и децата си на стадиона, за да следват отбора. Напълниха го физически, вибрираше страст.И клко тъпо е да се прескача "Б" група. Защото завръщането по честния път ще стане повод за недостиг на белите коне в Европа и че повече никога никой няма да може, самоцитирам се: "да се ебава с ЦСКА и да тъпче червената общност".

Докато говорех, седящият пред мен набираше нечий телефон, но слушаше. В един момент каза на отсрещния: "Тук съм с твоя приятел Петьо Костадинов, давам ти го..." Взех слушалката и повторих, като включително уточних, че нямат никакъв шанс да играят евротурнири. Насрещният ми върна приблизително: "Много си се превъзбудил. Аз работя с най-добрите адвокати и ще стане точно така, както казвам..." Отговорих, че е твърде субективно кои са най-добрите, но като му познавам хората, не бих ги допуснал да ми връзват обувките, защото съм далеко по-подготвен за моята професия от тях." Добавих още: "Всъщност, има как да ви мине номера с преструктурирането. Като съберете отново хората на 4 юни. Знаеш ли защо 4 юни?" Той миш отговори приблизително: "Аз не мога да знам каква простотия ти е дошла в главата..." "Защото - казах - на 4 октомври събра хората на "Армията", а до 4 юни са точно 9 месеца. Ражда се дете за толкова. Последният кръг срещу Миньор вече ще е отминал. Тогава поискай разрешение от публиката да направиш престурктуриране, все едно дали си спечелил Купата или си играл само финал. Но от "В" група. И никакво прескачане на "Б" група. Ако го направиш, то никой повече никога няма да има полезен насрещен ход, а докато излизаш от стадиона, вече ще ти редят буквите на паметника". "Ти си се превъзбудил! Ще стане, както аз казвам", отсече отсрещният.

Прекратих разговора и върнах телефона на моя приятел и казах ясно: "Аз в това престъпление няма да участвам!" И си тръгнахме.

ПЪЛНИЯТ ОБРАТ


Почнах да нападам мощно в коментари премиера, заради тази директива и машинация, която се подготвяше. Милко изпя зоопокойната молитва, след спечеления финал. Нерече нашата икона мъртвец.

На 5 юни 2016 година, неделя, завърши шестият турнир  в памет на Чика Дени. Последният ден от живота ми, в който играх футбол. След края се събрахме на "Дървеното" и се шегувахме, пихме бира. Снимахме се с едни бутафорни 500 евро, с които подкупвах хората. Обещахме си, че няма как да отстъпим пред готвения позор.

На другия ден, 6 юни, понеделник, тарторите на големите фракции имаха среща със "стратезите".

На 6 юни, около обяд, получих SMS със съдържание: "Тук пътищата ни се разделят. Успех с "Офанзива!" Идваше от същия телефон на човека, който приемах за приятел. Той мен вероятно за даденост. Беше ми странно. Аз знаех кой е Емил, тарторът на "Офанзива", той знаеше кой съм аз. Но почти никога не сме комуникирали. Може би единствената ни обща изява бе, когато се подготвяше за откриване Сектор Г. Той боядисваше, а аз миех сектора с пожарникарски шланг.

Виж, съвсем не беше така с "Енимълс". Имали сме здрави разправии, но и доста динамични и важни действия заедно. С тях се знаехме отлично. И си имахме грубовата, но изчистена от метросексуална нежност, приказка.

Всичко ми стана ясно. Няколко дни по-късно, момчетата от "Енимълс" ми обясниха всичко. Намериха начин. И тяхната не беше лесна. Не ги съдих тогава, не ги съдя и сега. Както казах в едно интервю по онова време, повечето от "Енимълс" в никакъв случай не са били любими ученици на учителката по руски език. Но в някаква степен бяха повече моите хора.

Останалото до 4 юли се знае в приблизителен ред.

Ние със сигурност постъпихме по съвест.

ЗАБЕЛЕЖКА: Представа нямате колко много се самоцензурирах. И колко по-цветна и още по-скандална е картинката.

И днес вярвам, че постъпихме правилно.

Знам, че загубихме. Но както каза наскоро един приятел - "Събуждаш се с планове. Това е мощен капитал."

На много от нас е съдено да имаме спомени. Велики спомени. На други тежката участ да са притиснати до стената. И да ги употребяват години наред. На тъпанарите ролята е да си мислят, че са някаква важна част от нещо. Което си е урод, откъдето и да го погледнеш.

Днес е 4 юли. Срамен ден. За мен и някои от нас.

САЩ не ми е тема.