In Memoriam за Барчовски, ЦСКА и Ал Капоне

Публикувано на: 19.07.2019 12:04

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Първата работа, която решили да направят новите във властта на 9 септември, в моето село, била да изправят на разстрел селския стражар. Уникално стечение на обстоятелства било, че на 8 септември на свобода се оказва осъден на смърт нашенец, който по-напред се насочва към дома си, преди да потегли към София. Пристигнал буквално преди да натиснат спусъка. И спасил човека. Който нямал абсолютно нищо в битието си, за да бъде съден, още по-малко да му вземат живота. По-късно този човек, смъртният от затвора, беше прокурор от национално значение.

ЦСКА

Вчера починал Цвятко Барчовски. Почнах да чета тръшкане, като от селски оплаквачки за най-голямата, тоталната, недостижимата и т.н. легенда на ЦСКА и българския спорт. Мой приятел, силен творец, в жалейката си изписа, че Цеко живял честно. Ей тук се роди този разказ.


Като онези от моето село, новите властници , след 10 ноември 1989 година, се хванаха с буйна страст да расипат ЦСКА. Незабавно. ЦСКА, единственият грях на когото беше, че е недостижим център за високо спортно майсторство, а на Олимпиадата в Сеул през 1988 година например, клуб ЦСКА има повече медали от държавата Франция.

Ако срещу центъра, развиващ цели 48 спорта работеха Александър Сталийски,  Евгени Бакърджиев и всякакви други прочути с нищожните си морални характеристики хора и силно наведени на новата вълна, да си удариш главата в стената и да ти мине. Но когато главна марионетка по изпълнението е Цеко Барчовски, то няма как, като си иде от този свят да бъде "или добро, или нищо".

А, не така!

В качеството му на Председател на Комитета за физическо възпитание и спорт, този човек издаваше ведомствените директиви за съсипване на ЦСКА. Тръгна толкова мощна разрушителна вълна, че бяха малцина спортовете, които съумяха да оцелеят някак, поне като имена и вече клубове в отделните спортове. Кражбите станаха толкова безобразни и безконтролни, че дори пряк разстрел нямаше да го спре. Представете си материалното осигуряване за 48 спорта как преминава в нечий лични складове. При пазар лишен вече от всякакви стоки. Представете си Медицински център, съпоставим само с и единствено със стандарта на Военно-медицинска академия. Разграбен и разпарчатосан за месеци. Срив, срив и срив. Материален, организационен, спортно-технически. Той контролираше да се изпълни, по-долу не спираха. Имаше много активни, безкомпромисни, алчни. Материализираха в апартаменти, къщи, коли.

Парадоксалното е, че собственият му син трябваше след това да се бори за баскетбола и разрухата в него.

Покойният вече Стоян Хранов оцеля тогава. Него го пазеха. Те пазеха Левски. ЦСКА трябваше да умре. И умря. Отидох и изпратих от този свят Стоян Хранов с уважение. Парадокс ли? Не мисля.

1998 ГОДИНА.

Правехме всичко със собствени средства и с помощта на Мултигруп да възстановим напълно база Панчарево. Военното министерство бе собственик и все ни обясняваше как не може. Но успяхме. Стоеше въпроса за оборудването на възстановителния център. Покойният Професор Георги Христов, един от легендарните началници на ЦСКА и БСФС се сети, че буквално месец преди промените през 89-та, Министерството на народната отбрана е закупило изключително скъпа японска апаратура за възстановяване за над 100 000 долара и тя се намира именно в разрушавания със страст Медицински център на ЦСКА. Отиде човекът и се върна отчаян. "Няма го - казва - и никой не знае къде е. Няма никаква следа".

От това, което разбрах, апаратурата била обемна и тежка, включително с тангентор към нея. Пълен кръг. Отидох и аз. При и един, който отговаряше за материалната база. Заедно с една тиловашка генералска щерка. Видях, че нещо го смущава, но реших, че е незнанието му.

ТРАПЕНКАМП

През втората половина на 90-те години на миналия век не само ЦСКА правеше лагери в градчето Трапенкам, на около 60 км северно от Хамбург, но и организирахме поне на половината "А" група, грузински, чешки, че и германски отбори. Можехме го.

Постоянното ми присъствие и вродения ми усет за създаване на контакти отвори бързо приятелства с местната власт и бизнес. Тогавашният кмет Ервин Дамайер със сигурност стана нещо много важно в моя приятелски кръг, един от общинските съветници, който бе собственик на голяма аптека, през която отборите поръчваха медикаменти за възстановяване, каквито у нас нямаше и т.н., и т.н.

През август 1998 година си взех най-дългата отпуска през последния четвърт век. Цяла седмица. Впрочем, тя май е и единствената отпуска в класическия смисъл на понятието от 1998 година насам. Децата ни бяха малки. Заедно със съпругата ми и малките ни момчета, след лагери на няколко отбора, отлетяхме именно в Трапенкамп. Да починем и правим екскурзии.

Още на втория ден кметът ми се обади, че ни кани на барбекю, в областното спортно училище. То се намираше на 500 метра от хотела ни. Пристигнал в отпуск депутат от Трапенкамп и организирал най-близките  си да почерпи. "Пък и нашият приятел директорът на училището се ожени за българка и съпругата ти ще има с кого да си говори по женски", отбеляза Ервин.

Директорът беше много свестен човек. Дошъл в Боровец да кара ски и се подхлъзнал много сериозно, както щяхме да разберем само след 5 минути разговор с нашенката. Той беше на практика упоен и не знаеше на какво е попаднал.

Човекът ни посрещна и каза, че съпругата му ей сега ще дойде. Тя дойде след около час, когато барбекюто беше силно разпределено. И тук се случи нещо, което ме втресе. "Скъпа - каза директорът - това е господин Костадинов и неговата съпруга. Той работи в ЦСКА. Там откъдето купихме онзи японски тангентор за 20 000 марки...". Тя се сконфузи и светкавично смени темата. Той пък съвсем се притесни, защото май схвана, че е ставало нещо нередно. По неведомите пътища господни, само за три месеца попаднах на скъпата апаратура за над 100 000 долара, изтъргувана за ... 20 000 марки. Тогава това бяха някъде около 9 000 долара. От разрухата и голямото крадене в ЦСКА. На 2 200 км от София. И то на място, където ние си бяхме у дома. Но нищо не знаехме.

ЮЛИ 1999 ГОДИНА.

Точно преди 20 години, вероятно точно на днешната дата, беше последния ми допир с марионетното поведение на Барчовски. Тогава по директива на Иван Костов се организираше преврат с всички средства в ЦСКА, за да си тръгне Илия Павлов и Мултигруп. Клубът необратимо овладян.

В съответствие с новоизлезлия Закон за физическото възпитание и спорта ние регистрирахме Акционерно дружество, а Илия настоя да се запази структурата на Общото събрание на футболния клуб с идеална цел. В имено на справедливостта и запазването на обществения контрол.

Документално бяхме много силно подготвени. Тогава лицензите се издаваха от Комитета за физическото възпитание и спорта, не от БФС, както сега и както вече е по закон. Заедно с починалия наскоро едва на 47 години Валери Тарандов, тогава млад и силен на фронтовата линия и Емил Данчев, отидохме в Правния отдел на Комитета, за да подадем документи за лицензиране. Беше седмица преди събранието на състоялия се преврат.

Насреща нелюбезната юристка сухо нареждаше какъв документ изисква. Вальо се подсмихваше под мустак и изваждаше от чантата. Какво ли не поиска тя!? И той откликваше на желанията и. Бяхме предвидили всичко, което може да и дойде наум. Накрая тя не издържа и ни се тросна : "Абе ви е не разбрахте ли, че лиценз няма да вземете?"

"Защо, госпожо - попитах, та ние сме изрядни. Нямаме дългове, изпълнили сме абсолютно всички изисквания на новия закон?"

"Шефът нареди да не бъдете лицензирани и няма да бъдете лицензирани", отсече надменно тя.

"Кой е шефът?", вече набирах нерви, Емил се чудеше все още да се разкрещи или да я кара с дипломация.

"Един е шефът на Комитета, той казва какво ще се случва, а не случайни, като вас. Нямаме повече работа, свърших с вас", тросна се тя и се наведе над бюрото си и ни помаха с ръка, без да ни гледа.

Тръгнахме си. Нататък историята е силно позната.

Та за "умрелия или добро, или нищо". Не,не! Няма такова нещо. Това не е старчески дом. Когато си бил публичен човек, то публичната оценка почива на свършеното.

Един ден, все едно кога, като си замина от този свят, не пестете приказки! Човек е това, което е.

Барчовски не беше честен. Към себе си по-напред. ЦСКА не е съществувал заради него. А той е станал това, което е бил, като състезател именно защото е бил играч на ЦСКА. Могъл е да бъде в Левски, Славия, Ямбол, Ботевград. Все едно.

Но лошотията и надменността, с която унищожаваше, днес може да се сравни само с с огромното престъпно деяние към футболен клуб ЦСКА от Премиера, Министъра на младежта и спорта, Президентът на БФС.

Както казваше Дон Алфонсо Капоне, само Бог може да прости на враговете ни.