Възродиха спомена за Ред Ауербах

Публикувано на: 12.08.2019 14:00

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Дълги години съм се откъснал от баскетбола, защото не се чувствам достатъчно компетентен, за да се намесвам с коментар. Макар това да едва втория спорт, в който след футбола,  да имам записани официални мачове, пък било то на пионери старша и юноши младша възраст. Без кой знае какви успехи, ако не се брои едно трето място.

През 79-а година у нас излезе бестселърът "Баскетбол за треньори, състезатели, публика" на Арнолд Ауербах, който без никакви дискусии е възприеман, като треньор, така както Франц Бекенбауер във футбола.




Не се съмнявайте, че всички, които обичахме играта, дори заради самата игра, си я купихме. И прочетохме.

Снощи, на девическия финал до 20 години в Дивизия Б, срещу Финландия, игран в Прищина с  победа на прекрасните ни момичета се сетих за Ред Ауербах.

В книгата той разказва как приел да стане треньор в следвоенните години на "Вашингтон кепитълс". Собствениците му казали, че от него се иска, ако е възможно, отборът да не изпадне от конференцията, поради тежките следвоенни ограничения през 1947-а и многото напуснали играчи от предната година. Когато отишъл в съблекалнята и видял селекцията, Ауербах онемал. Играчите му били твърде ниски за презокеанските стандарти. Най-високият едва 196 см.

Налегнат от грижи той седял вечерта на бира пред телевизора и в новините наблюдавал гасенето на пожар. Забелязал бързите, отработени и точни действия на пожарникарската команда.

На следващия ден Ред помолил да му осигурят от армията чепици, а на подметките да подложат метални плочи. Без плочите такъв чифт нормално тежи 3 и малко над 3 килограма. Предупредил играчите, че ще има много тежка подготовка и който не е готов да напусне. Никой не си тръгнал. Заминали на лагер в Куба. По това време островът има същия статут, какъвто днес Лас Вегас. 20 дни тежка работа на пясъчната ивица с тежките чепици. И разказва той, че когато накрая им разрешил да обуят маратонки, то те са тичали, като спринтьори и са отскачали, като бълхи. И не само не изпада от Конференцията, а завършва втори с 28 победи и 20 загуби, а през следващия сезон е шампион на Източната конференция с 38 победи и 22 загуби. Ред Ауербах кръщава своята иновативна система "Пожарникарска команда". Бързо, точно, високо.



Ред Ауербах с легендарните му пури.

В двубоя на нашите момичета срещу финландките имаше нещо такова. И една вълнуваща възторжена емоция от скоростта, техническите умения, точността и хитростта на момичетата водени от Татяна Гатева и Албена Бачкова.

Представете си само нашия талантлив гард Карина Константинова с нейните 168 сантиметра до цветнокожата финландка Авак Куйер, висока 194. Авак е все още само на 17. Родена на 19 август 2001 година. Имаше и други състезателки с над 185 в състава на съперника. Някога пълнехме залите у нас за да зърнем 2-метровата Уляна Семьонова от съветския отбор. Но Уля бе тромава. Куйер, макар и грапава в стрелбата, доста сериозно подвижна и на практика сама във височина под нашия кош.


Карина с №33 и цветнокожата финландка Авак една до друга на награждаването.

Игралите, дори любителски баскетбол знаят, че ръстовите играчи са лесна плячка за нисък  и бърз дрибъл, но на практика непреодолими в подкошието за близка стрелба, освен донякъде с техника "кука". И се сетих отново за Ред Ауербах от играта на нашите момичета.

Тяхната скорост не бе по силите на финландките. Техните разигравания бяха отработени и точни, пълна енигма за финландките. Скандинавките налитаха, като кокошки на зърно след наша атака, за да блокират коша, след което следваше вадене на топката от полето към наредените ни за стрелба от тройката момичета и...Да не говорим за брилянтно проведените тактически последни 2 минути, които се проточиха половин час, както в битка на NBA.

Не мога да знам дали треньорките са давали такива указания. Допускам, че да. Не мога изобщо да знам и най-малък детайл. Твърде далеко съм от този спорт сега. Но си признавам, че на женски баскетбол не съм изпитвал такъв възторг от времето на Надка Голчева, Евладия Славчева и компания.  Надка Голчева срещах преди често на стадион "Славия". Но не намерих момент да и се представя и да и призная, че за мен и нас тя е велика българка, която ни е пращала светлина, за да се борим по пътя си. Спортен идол. Велика емоция от Монреал и Москва.

Спортът е жив, дами и господа!
Въпреки посланията на този объркан свят.