Андреа Христов: Играхме на европейско, защо не отново?

Публикувано на: 26.09.2019 13:05

Автор: Проспорт.бг

©pescaracalcio.com
Андреа Христов с екипа на Козенца.
Андреа Христов е роден на 01.03.1999. Двамата с неговия брат близнак Петко започват да тренират футбол в Левски, но по-късно преминават в Славия, където Андреа играе и до момента. През 2017 година и двамата вземат участие в мачовете на юношеския национален отбор на Европейското първенство, което се проведе в Грузия. Андреа е носител на Купата на България със Славия.

В интервю за ТОПСПОРТ централният защитник говори за четиримесечния си престой в Италия, където игра под наем с екипа на Козенца, раздялата с брат му и шансовете на националния отбор до 21 години да се класира на Европейско първенство в тази възраст за първи път от 29 години.


Двамата с брат ти започвате в школата в Левски, но след това напускате "Герена" и преминавате в Славия. Защо напуснахте "сините" и избрахте Славия?
- Първо играехме двамата - бяхме при по-големите, след това ни свалиха при по-малките, за да играем заедно. Но един от треньорите спря да ме пуска в игра. Явно реши, че аз не ставам за нищо. Каза ми "Аз няма да разчитам на теб". След това Славия се свързаха с нас и ни казаха, че най-доброто решение за нас е да отидем при тях.

След като Славия са ви подали ръка в юношеските ви години, бихте ли играли в друг български отбор?
- В момента не, в бъдеще - може би. Не знам как ще се развият нещата.

Как се стигна до преминаването ти под наем в Козенца.
- Аз всъщност не знаех, че има интерес към мен от Италия. Бяхме на лагер в Турция, когато ми казаха, че след два-три дни ще се прибера до София, за да си събера багажа и отивам в Италия. Аз, разбира се, нямаше как да откажа. Това за мен е опит. Когато отидох - там ме приеха добре. Треньорът ме харесваше. Футболът ми хареса. Мачовете са много интересни. Посещаемостта им е висока. По 15-20 хиляди човека ходят на мач. Нивото е много по-високо от елита в България. Като ми свърши наемът трябваше да се върна тук, защото договорът ми беше с опция за закупуване и трябваше да изчакам тяхното решение.

Имаше ли осезаема разлика в начина на подготовка и тренировките в Славия и Козенца?
- Тренировките, разбира се, бяха много по-тежки. Мисля, че всяка тренировка беше с времетраене от 2 часа. Като се върнах тук в Славия ми беше по-лесно. Там живях в хотел, заедно с един от съотборниците ми. Той ми помогна в много отношения, включително да се адаптирам по-бързо.

За четирите месеца престой успя ли да понаучиш италиански?

- Да, горе-долу успях. Когато отидох знаех две думи на италиански. Но момчето, с което живях, много ми помогна. Лошото беше, че в целия отбор имаше само един или двама, които говореха английски. Това беше малко трудно.

Преди да отидеш в Козенца, брат ти замина за Фиорентина. Той какви съвети ти даде, помогна ли с италианския?

- Да, разбира се, че ми помогна. Още в началото го попитах за най-важните неща, които трябва да знам. Той ми ги написа и аз започнах да ги уча. Един от съветите беше точно това да науча по-бързо езика, защото и за отбора е най-важно да можем да се разбираме помежду си.

Вие с Петко от малки играете заедно. Беше ли ви трудно, когато се разделихте?
- Бяхме свикнали заедно, но мисля че може би беше дошло времето малко да се разделим, да видим как е. Не ми липсва - пишем си постоянно, говорим си. Той си идва често в България.

Споменавали сте, че твоят любим отбор е Барселона, а неговият е Реал (Мадрид). Как гледате Ел класико заедно?

- Да, ние сме доста различни. Във всичко - включително и при хранителните ни предпочитания. Двете крайности сме. Когато има мач между Барселона и Реал не го гледаме

Ти в момента лекуваш контузия, но след като се възстановиш може би ще попаднеш в състава на Александър Димитров за младежкия национален отбор до 21 години. Как виждаш шансовете ви за класиране на Европейското?
- Този състав с набор 98 и 99 е наистина много силен. Има конкуренция на всеки един пост. С този същия състав горе-долу стигнахме до Европейското до 19 години преди две години. Така че се надявам да се класираме. Наистина и групата е доста тежка с 3 или 4 отбора много силни, но всичко зависи от нас, така че се надявам да продължим.

Вече имате опит именно с класирането си на Европейското в Грузия. Смяташ ли, че това ще ви е от помощ?

- Да, определено. Винаги помага, а и за другите отбори това е някакъв страх, което може би ще ни помогне.

Има и по-малко футболисти в тима. Помагате ли им, давате ли им съвети?

- Да, разбира се. Всички си помагаме. Винаги на по-малките и на тези, които ги викат на първи или втори лагер им помагаме да се внедрят в отбора. Когато влязат в игра им даваме напътствия и те ни слушат, естествено.

Когато се класирахте на шампионата в Грузия старши треньор ви беше Ангел Стойков, а сега сте водени от Александър Димитров.
- Разбиранията на двамата треньори са различни. При Ангел Стойков имахме различна схема на игра. В момента практикуваме друга, даже две - в зависимост от противника.

Твоите съотборници победиха категорично Естония с 4:0 като гост, а след това завършиха наравно с Русия. Предстои мач срещу Сърбия. Как оценяваш шансовете им срещу тях?

- Мачът е в България, така че мисля, че могат да се справят и със Сърбия. Ако покажат същата игра, както срещу Естония и Русия, а защо не и по-добра. Смятам, че Сърбия и Русия са на едно ниво.

Кой от другите отбори в групата ти се струва като по-сериозен противник?
- Не съм ги гледал, но доколкото съм говорил с треньора той ми е казвал, че поляците са най-силни.

Твоето възстановяване от контузия как върви?
- Почти на финала съм, може би след седмица ще подновя тренировки със Славия. За следващите квалификации се надявам да съм на линия.