Страх ме е!

Публикувано на: 21.11.2019 16:12

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов-Полковника
Страх ме е. Повече, като метафора на състоянието, отколкото действителна емоция.

Вероятно малцина си дават сметка, че шампионат 2019/2020 е точно 95 години след първия. Много мои приятели, особено в социалните мрежи знаят, че притежавам екземпляр единствен на първата наредба, ако работим с днешните категории, а по-точно е да се каже с първите правила на играта, указания към рефери, ръководители, играчи за първия шампионат 1924/1925 година.

Не само искам да даря този невероятен документ, който ме е страх да прелиствам, но и да го издам. Не за печалба, а да отворя път за достъп на всички до него. От чувство за историзъм и отговорност. Невероятно интересен за четене. Надниквал съм внимателно, където е възможно. Тотална класика.

Търся най-вярното решение.




Разбира се, почти веднага, след като тази реликва се оказа в мен, направих лична среща с госпожа Катя Иванова, Директор на Музея на спорта. Една жена с голямо сърце, мисля и силен приятел. Без съмнение и извън всякакви уговорки, тя би приела дарението.

Но като знам какви хора ни ръководят и че утре е съвършено възможно Националният стадион "Васил Левски" да го няма на това място, ме обзема недоверие за бъдещето и съответно опасения за безопасността на експонатите в музея. Той се помещава там. И него, на централно място вече има мое дарение. От петилетка време.

Проведохме разговор и със специалисти от Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". Моята фондация "Хайнрих Шлиман" е официално регистриран издател в нея, имам и вписани и доставени в архива издания.

Библиотеката ми дава много повече надежди, но имам само едно условие. Дарявам срещу сканирани от специалистите страници, за да мога да издам тази неголяма книжка.Точно 135 страници, без кориците. Проблем се оказа броят на можещите да го направят. Хората дигитализират важни архиви и физически е трудно да се съчетае.

А документът е в много опасно за целостта му състояние. Мога да сканирам. Имам и отличен скенер в агенцията. Но ме е страх да "разглобя" книжката. Не съм специалист, още по-малко имам каквито и да било реставраторски познания.

С високоотговорен и достоен мъж от Българския футболен съюз бяхме взели решение да обявим дарение и в крайна сметка БФС да поеме отговорност за сигурността. Но изданието ще остане в мен, докато не намеря начин да го отпечатам за хората. Аз ще финансирам печата и всичко. Но няма да я дам в ръцете на субекти, които нищо не разбират от това.




Бяхме планирали 17 ноември, като интересен ден. Ден на важен мач в квалификациите, на емблематична за историята дата. Още не бяхме играли с Англия, когато водихме разговора на един стадион и се разбрахме точно това.

Преди обяд да се обърнем към историята, заедно с Емил Костадинов, журналистите поне да видят с очите си реликвата, а вечерта на мач.

Известно ви е какво се случи. И ще продължа да живея със страха да не се съсипе книжката. Постарал съм се да няма достъп на интензивен кислород и каквито и да било влияния до нея и поне мъничко да мога да я защитя. Не е вакумирана, поради опасността от един друг ефект за хартията.

Това е. Не съм избягал. Но съм в кьор сокак, както биха казали по някои ширини български.