"История ЦСКА 1948". Ние бяхме войници!

Публикувано на: 20.01.2020 16:33

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Не съм добър познавач на Конфуции, но помня, че е проклатие да живееш в интереснси времена.

Зрелището става толкова вълнуващо, че скоро страници от историята ще се погубят. Аз не мога да нося целия товар. Просто защото не съм поемал такава отговорност. Но може би във футбола съм длъжен да се намесвам понякога, за да останат фактите.

СТРАНИЦА ПЪРВА

Разказвал съм, че след полуфинала за Купата на България срещу Берое през 2016 година, в началото на май, около три седмици преди финала, бях информиран за плана на Гриша Ганчев. От Гриша Ганчев и хората около него. План, от който не желаех да бъда част. След прегръдката с Купата слушах изявлението на един приближен да Ганчев, че ЦСКА е мъртвец. Знаех, но отказвах да повярвам, че ще бъде задействано умъртвяването на ЦСКА.

Знаех още от делегати на шампионатни мачове от втория ешалон, че им раздавали бланки, на които вместо Литекс, който беше стратегически в "Б" група, указанията вече били да се пише ЦСКА - София. И не вярвах.

Но верни другари, почти светкавично, пратиха копие от решение с подписа на председателя на Лицензионната комисия, където черно на бяло се узаконяваше преименуването.

Какво да направим!? Не един и двама не приемахме подигравката. Дискутирахме на едно място във Фейсбук и взехме решение да се съберем и потърсим ход. Беше непосредствено след решението от 30 юни за преименуване и съвсем ясната пъклена задача. Още повече, че това решение дойде след конфликта между Васил Божков и Гриша Ганчев, които вместо да се заемат заедно с ЦСКА се скараха. По информация от двата лагера, за поискани от Ганчев пари за играчи, които ще доведе от Ловеч.

След скандала двата лагера незабавно пристъпиха към подготовката на оздравителни планове. Този на групата около Божков, оглавявана от Цветомир Найденов предложи много сериозна разработка. Сред доброто, най-доброто. Докато другият лагер, след подигравателното назначение на бореца Паслар за Изпълнителен директор и опитите да прекръсти ЦСКА на ФК Лупи, внесе документ, който подсказваше, че има задкулисие. Подобна глупост не би написал скъсан на всички изпити, на първа сесия, в лесотехнически институт. Какво остава икономист.

Официалното лицензиране на новия субект и присъствието на синдик, назначен от съда ни накара да действаме, в опит да стопираме този процес и надеждата да парираме разделението.



НАЧАЛОТО

Събрахме се в една спортна зала в София. И след серия от предложения решихме да се свържем със синдик Дора Милева, която не познавахме и да и предложим съдействие за старт на подготовката за новия сезон и за мача, за Суперкупата.

Когато се чухме стана ясно, че госпожата няма представа по спортните въпроси. Ние я убедихме, че до понеделник ще имаме отбор и треньор. За отбора не беше никак трудно. Кой да бъде треньор!? Обадих се на бивш капитан на ЦСКА. Той ми отговори, че не желае да работи с Васил Божков. Естествено, обясних му, че Васил Божков към този момент няма представа, че съществуваме, още по-малко каквото и да е участие, но след като мисли така го помолих да запази разговора ни между нас и да не го прави публичен. Обеща ми, но след половин час кварталът му вече знаеше и ми се обадиха хора да ме питат.

Както и да е, Адалберт Зафиров се съгласи да поеме удара и в понеделник, на 4 юли, отборът пристигна на "Армията". Бяха се погрижили там да има група, съставена 80 процента от освидетелствани психари и пияндурници. Историята е известна и няма какво да се разказва вече. Отврат и срам!

Последва мъртвата хватка на статуквото и договорът за стадиона бе прекратен и съоръжението подарено на преименувания Литекс. Беше 13 юли, сряда. Кралев уж беше в отпуск. И май беше. Изобщо, те си почиваха с емоцийки и изпълнена мисия по убийството на великия клуб. Хилеха се някъде и пълнеха търбуси с нашата болка.

Бях ангажиран с футболни дела в Букурещ, когато групата, в почти същия състав, се е събрала и е взела решение за учредяване на нов клуб. И ми се обадиха. Приех да председателствам събранието.

14 юли 2016 година, четвъртък. Събрахме се в съвсем тесен кръг, в известен ресторант, в центъра. Предложих Бригаден генерал Иван Мечков за първи председател, с ясната идея за армейска приемственост. Другите се съгласиха. Звъннах на Иван. Той поиска два дни за размисъл. Отговорих, че повече от два часа кредит няма. След 20 минути звънна със съгласие и попита какви са ни ресурсите. "Нула!" - отговорих му. "Ясно" - върна ми той и скоро беше при нас. Мечков помогна оперативно и с устава, доколкото не беше напълно готов.

Остана скоротечно да решим извънредно важен въпрос. Щяхме да учредим сдружение, но ни беше ясно, че съдът ще бъде с инструкции и нямаме шанс за регистрация навреме. А крайният срок за включване в шампионата на областната група и картотекиране, беше 25 юли, 17 часа, понеделник.

Обърнах се към един от съзаклятниците, който имаше топла връзка с Васил Божков. Да го помоли да ни джироса акциите по някаква схема на плащане на регистрирания от него футболен клуб ЦСКА 1948, във връзка с оздравителния план, който беше подготвен. Босът се съгласи и на другия ден малка делегация отидохме на място. Той дойде, запозна се с тези, които не познаваше и ни пожела успех. Добрата новина беше, че капиталът от 50 000 лева беше изцяло внесен, а той оставаше да почака за плащането.

С много импровизация отидохме в Централния военен клуб на 19 юли, неделя. В същата зала, в която някога е основан Септември при ЦДВ, прераснал по-късно в ЦСКА. И там историята в общи линии е известна. Стартирахме точно в 19 часа и 48 минути. С много мощни възглваси и надежди. Изправени срещу цялата машина, образувана от чарковете на различни шайки, съсипали клуба и разделили в безкрайност феновете. Защото дори и днес, когато ЦСКА 1948 има значително по-малко публика от Обалстна група, симпатизантите са десетки хиляди. Неприемащи престъпното преобразуване и узурпиране на "Армията".



Стартирахме без пукнат грош. Буквално с джобните си. Изненадахме всички на 25-ти, защото знаеха, че няма как да сме регистрирали сдружението...В късния следобед, пред телевизионни камери и репортери го направихме. След това имаше виене, като на вълча луна. Но беше късно за китка. Все пак и ние сме били на някои нестандартни уроци.

Участието на Божков описах до запетая. Не съм на Домусчиев. Защото нямам какво да напиша. Дори на тези, които ме сочеха с пръст, че съм се продал за парите му, ще пожелая от сърце всяка година да получават един милиард умножен по това, което съм взел и нито стотинка повече. За да разберат защо и богатите плачат...

Разказах през 10 реда увода на "История ЦСКА 1948", за да се знае поне това. Защото както е тръгнало, хората с парите не само няма да се заобичат, но и рязко ще се разделят. Отново. И отново. Дори намирисва на грубости.

Днес ЦСКА 1948, вече с подменен ген, но играе дразнещо добър футбол. Много различно е всичко от нашия замисъл. На онези около 40 луди в началото.

ЦСКА 1948 създава, може би най-силната детско-юношеска школа в България. Спонсорите му направиха много сериозни неща с база в Северна София. И ако това сега ражда подигравки, то не изключвам съвсем скоро "шегаджиите" да установят, че там някъде е новият Национален стадион.

НИЕ БЯХМЕ ВОЙНИЦИ


Съжалявам ли? Да съжалявам, че идеологията бе подменена. Модерният подход е похвален, но той не изключваше заедност.

Злостно тъпите твърдят, че сме били употребени. Не! Ние направихме каквото трябва. Стъпихме смело и изкрещяхме как не трябва да се прави. И че то развращава окаяните ни обществени отношения.

Сега вече е ясно. Да става каквото ще!

Нашето поведение, на тези които го направихме ще определя със заглавие на много любим филм - "Ние бяхме войници". И момчетата от отбора.